Пожарна безопасност в климатична криза: време е за 21-ви век

Автор: Борислав Сандов

България трябва да излезе от пагубната цикличност и да въведе ефективна система за превенция и координация

• Над 90% от пожарите в България са причинени от човешка дейност, а над 80% от горските пожари тръгват от населени места и земеделски земи.
• България е единствената държава в ЕС без специализирана въздушна техника за гасене на пожари, въпреки че се намира в силно уязвим за пожари регион.
• Все още липсва яснота коя институция трябва да управлява въздушната техника, въпреки че два пъти вече има осигурено финансиране.
• Превенцията и ранното действие са най-евтините и ефективни мерки, но у нас липсват адекватни протоколи и координирани действия дори при обявен червен код за пожар.
• Залесителните дейности след пожари често влошават ситуацията – например при подмяна на естествени широколистни видове с бор, който е по-запалим.
• Наличието на безпилотни летателни апарати (дронове) би подобрило както разузнаването и реакцията при пожари, така и наблюдението на огнищата след потушаването им.
• Нужна е структурна реформа и политическа воля, включително възстановяване на Гражданска защита и създаване на координационно звено с вицепремиер по климатични политики и създаване на застрахователен механизъм при бедствия.
• Необходимо е и осъвременяване на Стратегията за адаптация към климатичните промени, но и прилагането ѝ, чрез осигуряване финансиране на мерките в нея и включването ѝ в програмите на ресорните държавни звена.
• Българите усещат нарастващия риск: 72% се чувстват изложени на заплахи от пожари, наводнения и климатични екстреми – почти двойно повече от средното в ЕС (38%).
• 58% от хората у нас настояват държавата спешно да действа, за да се подготви за климатичните предизвикателства.

Борислав Сандов е автор в Климатека. Той е бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите (2021–2022). Бил е народен представител в 45-ото и 46-ото Народно събрание. Завършва ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Работи в областта на климатичните промени и водите на национално и международно ниво и е участвал в множество срещи на ООН и ЕС, посветени на климатичните политики и управлението на водите.

Пожарите от последната седмица на юли 2025 г. отново припомниха за дефицитите в България по отношение на предварителната подготовка и справянето с тази стихия. А сме едва в средата на лятото, което означава, че потенциал за нови и големи пожари има и в следващите 2-3 месеца.

Климатичните промени са все по-видими на Стария континент, а в Югоизточна Европа те предизвикват изключително интензивни форми на екстремните прояви на времето, като засушавания, пожари, наводнения и горещи вълни. Именно затова е нужно страните да прилагат адекватни стратегии за адаптация към климатичните промени, като мерките се координират на високо управленско ниво, доколкото са ангажимент на множество различни институции. Климатичните условия имат неблагоприятен ефект върху пожарите през лятото и есента, макар да се наблюдават изолирани случаи и през пролетта. Те създават сериозен риск за големи пожари на открито поради продължителни периоди на суша, която силно намалява влагата в почвата и увеличава обема на суха растителна маса, която е лесно запалима. Допълнителен нежелан ефект има силният и променлив вятър в ниските слоеве на атмосферата, който е предизвикан от горещите вълни и високите температури.

За да погледнем цялостно върху пожарите, следва да имаме предвид следните фази за действия:

Прогноза и превенция

Най-евтино и безопасно е пожарите да бъдат прогнозирани и избегнати. Това е едно от най-слабите звена в България – по-специално превенцията и предварителните мерки.

Науката е напреднала много по отношение на прогнозата за пожарна опасност и беше ясно, че през последната седмица на юли се очаква много висок риск за България и по-специално за някои части от страната. Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) също обяви прогноза за много голям (оранжев код) и екстремен (червен код) риск от пожари.

Тези предупреждения бяха разпространявани и от медиите, но не доведоха до съществено важното в такива ситуации, а именно: предварително задействане на кризисни щабове и превантивни мерки. При предупреждения за толкова високо ниво на риск би следвало сформиране на Кризисен щаб (национален и в потенциални райони), който да набележи и изпълни мерки по превенция и привеждане в готовност за действия при възникване на пожари. Това са както институционални, така и технически мерки, свързани с координация на действия, информиране на населението, обезпеченост на машини, вода, провизии и технически пособия.

Спиране на рискови дейности – ключ към предотвратяване на пожари
Изключително важно е прекратяване на определени дейности по обработка на земеделски и горски територии, засилен контрол при туристически пътеки и места за почивка сред дивата природа, недопускане паленето на огън на открито в населените места. Имайки предвид, че в България над 90% от пожарите са причинени от човешка дейност, както и че над 80% от горските пожари са с първоизточник от населените места и земеделските територии, то трябва да се засилят мерките по превенция именно там.

Бързо идентифициране и реакция

От съществено значение е  – както във всички бедствия и аварии  – ранното предупреждение и бързата реакция. Точно както и с проблемите с човешкото здраве. Колкото по-бързо се установи един пожар и се приложат мерки по неговото загасяване, толкова по-малки ще са щетите и положените усилия и ресурси за това. В тази връзка е много важно модернизирането на системата за пожарна безопасност и защита на населението.

Използването на сателитно наблюдение и прилагането на системи, които да известяват при установяването на пожар би могло да съкрати значително времето за действия, особено за отдалечени места в дивата природа. Такива системи съществуват и би следвало да започнат да се ползват от специализираните звена в държавата.

Веднага след идентифициране на пожар е наложително използването на безпилотни летателни апарати (дронове), които да могат да дадат по-прецизни данни за местоположение и особености на терена, както и за възможни трасета за атака на пожара по земя. Снимките от тези разузнавателни апарати, освен това, могат да дадат и ценна информация за причината за пожара и евентуални извършители.

На базата на събраната информация, в съчетание с метеорологична прогноза (особено за вятъра), карти на района, налични водоизточници и др., следва да се състави бърз план за действие и да се подходи към загасяване. При положение че пожарът е малък, както и при други специфични условия, биха могли да се използват и друг тип безпилотни летателни апарати, които да могат да участват в погасяване на пожар. Такива методи вече се прилагат в някои държави, като тези дронове по-скоро използват пожарогасители с аерозоли (пяна), а не на водна основа.

Бързото идентифициране и своевременната намеса на такава техника може силно да ограничи разрастване и дори да потуши пожар в начална фаза, като по този начин предотврати големи поражения и спести огромни ресурси за овладяването му.

Пълна противопожарна снабденост

Когато пожарът вече се е разраснал и трудно може да бъде овладян, се изискват мерки в няколко направления, както и много стройна организация. Ключово важно за големите пожари е наличието на въздушни пожарни, които да могат да насочват големи количества вода от въздуха към местата с върхови пожари и интензивните огнища.

България вече на два пъти залага средства за закупуване на специализирана въздушна техника, но поради институционална незаинтересованост и по политически причини, такава техника все още не е налична.

В Оперативна програма Околна среда бяха предвидени средства за закупуване на 3 специализирани хеликоптера. След като те не бяха закупени средствата се отклониха към други проекти. Беше направен опит за включване на проект в Националния план за възстановяване и устойчивост, като средства да се насочат за закупуване на мултифункционални хеликоптери, за да се използват както за медицинско спасяване, така и за реакция при пожари. Впоследсвтие този проект беше променен и беше фокусиран само върху „въздушните линейки“, а за „въздушните пожарни“ се търсеше ново решение. Такова засега не е намерено, но не заради липсата на финансиране, а заради същия проблем, който спираше и закупуването досега – няма яснота кой да стопанисва това техническо авиационно звено.

Главна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението към МВР няма капацитет и желание за това, а Министерство на отбраната не желае. Като се има предвид спецификата на подобна техника и нейното ползване, остава единствено Държавния авиационен оператор, известен още като Авиоотряд 28. Поне до такова заключение достигнахме като организатори на Кръгла маса за борба с пожарите, проведена през 2021 г. в Народното събрание. Този въпрос обаче остава нерешен и предизвиква спорове и днес между представляващите основни български институции.

При всички положения България се нуждае от звено за борба с пожарите от въздуха, независимо къде точно ще бъде ситуирано.

България е единствената държава в ЕС без такава специализирана летателна техника, а се намираме на особено уязвимо за пожари географско положение.

Именно затова Гърция вече разполага с 90 специализирани самолета и хеликоптера, а Турция – с 26 самолета и 105 хеликоптера.

Необходимо е: 

• преоборудването на съществуващи хеликоптери със системата за по-ефективно гасене с по-големи обеми – Bambi Bucket (Фиг. 4)
• закупуването на безпилотни летателни апарати (дронове) за разузнаване и гасене
• използване на системи с Изкуствен интелект за насочване и анализ
• закупуване на специализирани самолети за пожарогасене.

Координация и ефективност в рамките на ЕС
Би следвало да се търсят и общи решения в региона и в Европа и да не се запасява всяка страна с твърде много техника от този тип. Но европейския механизъм за гражданска защита предвижда всяка страна да разполага с някаква техника, която да се предоставя за ползване и на други държави, при нужда. Затова е достатъчно да разполагаме с до 10 специализирани самолета и хеликоптера, а при по-големи нужди да се възползваме от механизма на ЕС.

Освен техника по въздуха, изключително важно за локализиране и потушаване на големите пожари е добрата координация и техническото обезпечаване по земя. За нуждите на професионалното звено в МВР са осигурени 170 млн. лв. по проект на Програма Околна среда на ЕС, които да бъдат инвестирани в наземна техника, екипировка, оборудване и координационни центрове. През последните години, също през тази програма, беше осъвършенствана и системата за ранно предупреждение при бедствия и аварии, както и разработена системата “BG Alert”.

По отношение на техниката е важно да се отбележи също, че драстично се увеличи горската и земеделската техника, която може да се използва при ограничаване разрастването на пожарите и други мерки в такива кризисни ситуации. Липсва обаче все още добра координация и добре разписан “протокол” за включването на служителите на горските стопанства и земеделските производители.

Също толкова важно звено са и доброволческите формирования, регламентирани в специализирана наредба и обучени за такива действия. Именно доброволците често се оказват най-важното звено по овладяването на пожари, включително доброволци извън съществуващите формирования.

След пожара: Обезопасяване, обезщетяване и възстановяване

След потушаване на пожара често възникват нови огнища, което налага неговото наблюдения в продължение на няколко дни след загасяване, особено при наличие на климатични условия за възобновяване. Тук ключова роля отново биха имали безпилотните летателни апарати. Сега това се прави от служители и доброволци, но често площите са големи и са на труднодостъпни терени, което създава невъзможност за пълно обхождане и пропускане на нови огнища от тлеещи дънери и паднали дървета. Безпилотните апарати биха могли да облитат целия терен, а ако са снабдени с термокамери, и да откриват потенциално опасни места. Те биха могли и да пренасят малки количества вода за хора на терен или да гасят с пожарогасители с аерозоли.

Застрахователен пул срещу бедствия – наложителна стъпка

Често пъти засегнати от пожари са населени места, земеделски стопанства, техника и съоръжения. В България действа Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет. Тя разглежда доклади от местни власти в засегнати от бедствия и аварии райони и обезщетява според определени критерии засегнатите до определен размер. Тези средства и критериите, по които се отпускат, никога не стигат, а и предвид зачестяващите екстремни прояви на климатичните промени – ще е невъзможно да се изплащат. Затова от години се коментира въпросът за създаването на застрахователен пул срещу катастрофични рискове и задължителна застраховка за природни бедствия, особено за някои групи като минно-добивни предприятия, енергоразпределителни дружества, земеделски производители и др. Конкретните специфики на това системно действие могат да бъдат уточнени и след преглеждане на международния опит в това отношение, но неминуемо ще е нужно някакво действие и в тази посока, защото държавата не може да покрива всички щети, а в бъдеще те ще нарастват.

Възстановяване на площите

Възстановяването на изгорелите площи, доколкото това е възможно, също е въпрос на разумни и прецизни действия. Една от сериозните грешки, която се допуска сега, е върху опожарени гори да се правят грешни залесителни действия. Тук важно е да се търсят природно-базирани решения и да се подхожда така, че теренът да се възстанови и да се намали риска от нов пожар в бъдеще.

Неправилни практики при възстановяване на опожарени горски територии
При възстановяването на опожарени изкуствено залесени борови гори – които са и сред най-често засегнатите от големи пожари – често се допускат сериозни грешки. Една от тях е провеждането на мероприятия по разораване на терена, при което се унищожават вече поникнали естествени местни дървесни видове, основно широколистни. Ако след това се извърши ново залесяване отново с иглолистни видове, като бор, това не само възпрепятства естественото възстановяване на гората, но и създава условия за повторно възникване на пожари в бъдеще.
Широколистните видове обикновено са по-устойчиви на огън и създават по-благоприятна противопожарна среда. Подмяната им с монокултурни иглолистни насаждения увеличава риска от нови пожари, поради тяхната по-висока запалимост и плътна структура.

Всяко опожарено място трябва да бъде подложено на уникална за своите условия оценка и план по възстановяването. В някои случаи дори е по-полезно да не бъдат извършвани никакви човешки действия. В други е важно премахване на опожарена растителност, допълнително разреждане или залесяване, но с местни и устойчиви на климата видове.

Без координация и модернизация – щетите ще растат

Пожарите ще стават все повече – като брой, честота и сила, ако не предприемем нужните мерки. Те вече са част от нормалните прояви на климатичните промени за нашето местоположение. Пожарите не са просто природен феномен – те са симптом на системна неподготвеност, липса на стратегически подход и ускоряваща се климатична нестабилност. Цената на бездействието вече се плаща от обществото ни – но ще става още по-висока.

Цената на бездействието
Пожарите ще нанасят все по-големи щети, а понякога ще водят и до човешки жертви. Освен това унищожават множество видове и местообитания на дивата природа. Те емитират огромни количества парникови газове и унищожават естествените поглъщащи системи за емисии и пречистватели на въздуха за хората. Освен наземна растителност и животни, пожарите унищожават повърхностния плодороден слой на почвата и цялата микрофлора и микрофауна в него. Изгорелите гори водят и до изчезване на водоизточници във време на все по-изострящ се проблем с безводието. Според „Евробарометър“ 2025:
• Българите усещат нарастващия риск: 72% се чувстват изложени на заплахи от пожари, наводнения и климатични екстреми – почти двойно повече от средното в ЕС (38%).
• 58% от хората у нас настояват държавата спешно да действа, за да се подготви за климатичните предизвикателства.

Мерките по превенция, ранно предупреждение, координиран подход на всички въвлечени институции и групи, както и радикалното модернизиране на техническите средства имат огромно значение.

Нужни са както структурни реформи, така и приоритизиране на тези въпроси. Възстановяване фигурата на вицепремиер по климатичните политики може да бъде координационното звено за междуведомствените комисии и за работата на отделните институции. Създаването на звено за гасене на пожари от въздуха е наложително, както и оборудването му с безпилотни летателни системи. Въздушни пожарни могат да се стопанисват както от МВР, така и от Министерство на отбраната или Държавния авиационен оператор. Би могло и да се възстанови Гражданска защита като агенция на пряко подчинение на Министерски съвет, която да поеме старите си функции и да се модернизира. Местните власти също имат огромно значение за превенцията и ранното предупреждение, както и в самите действия.

Задължително е и осъвременяване на Стратегията за адаптация към климатичните промени и изследване на връзките между отделните компоненти в нея. Но най-важно е нейното прилагане, чрез осигуряване финансиране на мерките в нея и включването ѝ в програмите на ресорните държавни звена.

Пожарите вече са симптом на климатичната криза, а не изолирано бедствие. За да се справим с тях, България се нуждае от стратегическа модернизация на пожарната безопасност – чрез по-добра координация между институциите, въздушна и наземна техника, ефективна превенция и прилагане на актуализирана стратегия за адаптация към климатичните промени. Политическата воля и управленската отговорност са ключови – без тях щетите ще растат, а пожарите ще останат извън контрол.

Източник: https://www.climateka.bg/pozharna-bezopasnost-v-klimatichnata-kriza/