Мъск планира да изгради центрове за данни, захранвани от слънчева енергия, в космоса

Илон Мъск отвори нов фронт в технологичната надпревара, обещавайки да „преобърне още една индустрия“ – този път чрез изграждане на гигантски, слънчево захранвани центрове за данни в орбита. Планът предвижда изстрелването на до 1 милион сателита, които да поддържат експлозивния растеж на изкуствения интелект, без да натоварват електрическите мрежи на Земята.

За да финансира проекта, Мъск обедини SpaceX с AI компанията си и подготвя голямо IPO на новата структура. В характерния си стил той заяви: „В космоса винаги е слънчево“, а „космическият AI е единственият начин да се скалира“.

Но учени и инженери предупреждават: дори човекът, който надхитри Детройт и превърна Tesla в най-скъпия автомобилен производител, се изправя пред огромни технически, финансови и екологични препятствия.

Топлината: най-неочакваният враг

На Земята центровете за данни поглъщат електричество и вода, за да охлаждат чиповете. В космоса е студено – но това не помага. Вакуумът действа като термос: топлината няма къде да отиде.

Проф. Джосеп Жорнет от Northeastern University обяснява, че неохладен чип в орбита би се стопил по-бързо, отколкото на Земята. Единственото решение е изграждането на огромни радиаторни панели, които излъчват топлината в инфрачервения спектър. Технологията е доказана в малък мащаб на Международната космическа станция, но за мегасървърите на Мъск ще са нужни масивни, крехки конструкции, каквито никога не са строени.

Мъск остава непоколебим. В подкаст интервю той заяви, че до 30–36 месеца космосът ще бъде „най-икономически изгодното място за AI“.

 Космическият боклук: риск от катастрофална верижна реакция

Милион сателита означават безпрецедентна плътност в ниска орбита. Един дефектен апарат може да предизвика каскада от сблъсъци – сценарий, който би застрашил комуникации, навигация и метеорология.

Досега Starlink е имал само един „инцидент с ниска скорост“, но това е при около 10 000 сателита. При милион рискът става експоненциален.

Проф. Джон Красидис от University at Buffalo предупреждава: „Можем да достигнем точка, в която шансът за сблъсък е твърде голям“, а обектите се движат със 17 500 мили в час – достатъчно за разрушителни удари.

Няма сервизни екипи в орбита

Дори без сблъсъци, хардуерът се поврежда. AI чиповете са особено чувствителни към радиация. На Земята инженер просто сменя GPU-то. В космоса това е невъзможно.

Баиджу Бхат от Aetherflux отбелязва, че единствената опция е свръхосигуряване с резервни чипове, което прави всеки сателит още по-скъп. А Starlink апаратите живеят около пет години – твърде кратко за инфраструктура от този мащаб.

Конкуренцията расте, но Мъск държи ракетите

Google работи по Project Suncatcher. Стартиращата Starcloud вече тества Nvidia чип в орбита. Blue Origin планира своя мрежа от 5000+ сателита.

Но всички те имат един проблем: трябва да летят с ракетите на Мъск.

Според анализатора Пиер Лионе от Eurospace, SpaceX таксува конкурентите до $20 000/кг, докато вътрешната цена е около $2 000/кг. Това дава на Мъск стратегическо предимство, което той очевидно възнамерява да използва.

„Това е демонстрация на сила“, казва Лионе. „Посланието е: ще запазя ниските разходи за себе си.“