Климатичната криза в книгите и на екрана – какво е климатичната фантастика и защо жанрът набира популярност?

Автор: Елица Капушева

Чрез увлекателни истории и герои, с които се идентифицираме, климатичната фантастика ни помага да разберем сложността на кризата, нейните корени и възможните бъдещи сценарии и решения

Елица Капушева е социален и културен антрополог, завършва бакалавър в Свободния университет в Берлин и магистърска програма CREOLE – „Културни различия и транснационални процеси“ във Виенския университет. Научните ѝ интереси са в областта на антропологията на околната среда, изследванията на мира и конфликтите, миграционни процеси и множеството пресечности между тях. Има опит с теренни изследвания по тези теми в България и Армения. С текстовете си в Климатека се надява да допринесе за по-доброто разбиране на постоянно променящите се лични и колективни еко идентичности и чрез перспективата на политическата екология да изследва как можем да градим съюзи за по-справедлива и солидарна борба срещу климатичната криза.

• Климатичната фантастика (cli-fi) се утвърждава като ефективен инструмент за осмисляне и съпреживяване на климатичната криза, като съчетава научни факти с емоционално ангажиращи истории.
• Жанрът набира популярност паралелно с нарастващото обществено осъзнаване на сериозността на климатичните промени и необходимостта от спешни действия.
• Cli-fi произведенията изследват както апокалиптични сценарии, видени през очите на героите, така и потенциални решения за създаване на устойчиво общество, като стимулират читателите да мислят критично за бъдещето.
• Чрез увлекателни сюжети и герои, климатичната фантастика прави сложната тема за климатичната криза по-достъпна и разбираема за широката публика.
• Жанрът привлича разнообразни автори – от утвърдени фантасти до учени, които използват художествената литература за популяризиране на научни концепции.
• Изследване показва, че читателите на cli-fi са предимно млади (62,1% на възраст 18–34 г.), либерално настроени и силно загрижени за климатичните промени (72,3% ги смятат за сериозен проблем).
• Климатичната фантастика не само информира, но и помага на читателите да преработят емоционално тревогите си, свързани с екологичната криза.

Глобалното затопляне, екстремните природни катаклизми и заплахата пред биоразнообразието все по-често са предмет на литературни и творчески търсения. Освен в киното и театъра, интересът към климатични теми и сюжети дава тласък за зараждането на литературния жанр климатична фантастика. Да вземем например екстремните горещини и температурните рекорди, които бележим всяка година. През изминалата 2024-та още през юни месец България и Югоизточна Европа бяха изправени пред необичайно ранни и интензивни горещи вълни, които доведоха със себе си освен повишен риск за здравословното състояние на хората, и преждевременно висока опасност от горски пожари. Съвсем разбираемо и очаквано е, особено в разгара на жегите, да сме затрупани от материали и репортажи, които ни информират относно случващото се в засегнатите региони и последиците, които такива екстремни метеорологични явления имат върху здравето ни, природата и населените места, в които живеем.

С покъртителен разказ от първо лице за екстремна гореща вълна, която удря Индия непосредствено преди сезона на мусоните и взима живота на над 20 милиона човека, започва и получилият широко одобрение роман “Министерството на бъдещето” на американския писател Ким Стенли Робинсън. Не през новинарския поток, а между кориците на роман съпреживяваме мащаба на катастрофата, а реализмът на бедствието се стоварва върху читателите с особена сила, когато няколко страници по-късно разбираме, че действието се развива през 2025 г. Ким Стенли Робинсън e сред съвременните класици на научната и спекулативна фантастика, като окончателно затвърждава световна си популярност с утопичната Трилогия за Марс. Въпреки грандиозния успех на книгите за Марс, в различни интервюта Ким Стенли Робинсън споделя, че занапред в книгите си ще поставя Земята на първо място:

“Междувременно изменението на климата и останалите проблеми, свързани с използването на земята – това, което хората наричат поликриза – съвкупността от различни проблеми, които ни удрят едновременно – изменението на климата е големият двигател и ускорител на всички тези проблеми. Това е следващия голям проект на цивилизацията. И в този проект Марс е безполезен. Марс е просто едно малко по мащаб отражение на проблемите на Земята, преувеличено в някои смисли, умалено в други, но дори и в марсианската трилогия Земята е основната история. В романа “Синият Марс” те се връщат на зелената Земя и виждат какво се е случило след рязкото повишаване на морското равнище и колко изстрадала е Земята, но и колко плодородна, колко благодатна, колко човечна е тя. И Марсианците са изумени да видят, че едно толкова богато място като Земята е малтретирано и пренебрегвано по начин, който не би могъл да им се размине на самия Марс, който все още е студен, сух, опасен.”

Разполагаме с неоспорими доказателства, че климатичната криза не е плод на фантазията ни и сякаш точно това дава тласък на климатичната фантастика да процъфти. Защо автори и читатели избират фантастичното и фикционалното пред документалистиката или научнопопулярната литература и по какъв начин тези разкази допринасят за по-задълбочено разбиране на климатичната криза и нейните последствия?

Какво представлява жанрът климатична фантастика?

През последните десетилетия бавно, но сигурно научната фантастика оборва идеята, че е нишов жанр за отдадени фенове и затвърждава репутацията си на културен феномен, който ни помага през различни формати и наративи да се изправим лице в лице с кризите на настоящето и страховете, които те събуждат относно бъдещето на човечеството. В не толкова далечното минало фантастиката и спекулативната литература се съсредоточават върху актуални социално-политически теми. В някои книги на фокус е въодушевлението и несигурността на космическата надпревара и нарастващото напрежение на Студената война. В други новата реалност след откриването на атомната мощ и опасността от ядрен апокалипсис е отправна точка за апокалиптични сценарии. Трети, донякъде повлияни от все още пресните спомени от военното време, предвещават нови опустошителни войни за изчезващи жизненоважни ресурси.

И днес големите теми на съвремието продължават да вдъхновяват литературата и киното. Затова не е изненада, че наблюдаваме сериозен ръст в публикациите, както на научни, така и научнопопулярни и художествени текстове посветени на климатична тематика. Сходна тенденция се наблюдава и на малкия и големия екран. Горещите вълни, покачването на морското равнище, замърсяването на въздуха, почвите и водоемите или продължителното засушаване отдавна не са критични сценарии изискващи богато авторово въображение, което да ги подплати с достоверни причини за възникването им. С наличието на все повече художествени творби вдъхновени и посветени на живота в ерата на антропоцена, започва да се оформя и ново жанрово разделение, това което през последното десетилетие се утвърждава като климатичната фантастика – climate fiction или накратко cli-fi.

Какви са причините, които можем да откроим като основни двигатели на cli-fi бума?

Все повече хора осъзнават неотложността на климатичната криза и нуждата от спешни мерки за смекчаване на последиците и приспособяване към по-щадящ за климата, екосистемите и природните ресурси начин на живот. Климатичната фантастика дава възможност на хората да изследват както мрачните апокалиптични сценарии за бъдещето, така и възможните пътища за преодоляване на кризата чрез създаване на едно истински устойчиво общество.

Комплексността и мащабът на климатичната криза остават трудно разбираеми за много хора, въпреки неимоверните усилия на международната научна общност и хилядите климатични комуникатори и активисти да преведат научните открития и обосновки по достъпен начин. През увлекателни истории и герои, на които можем да симпатизираме и в които можем да се припознаем, климатичната фантастика отваря нов прозорец към осмислянето на сложността на кризата, нейния генезис и сценарии за бъдещето, което ни очаква вследствие на действие или бездействие.

Някои автори и изследователи на жанра твърдят, че в нарастващия интерес към климатичната фантастика като самостоятелен жанр немаловажна роля играе целенасоченият маркетинг от страна на книгоиздателската индустрия. Колкото повече хората научават за климатичната криза, толкова по-доходоносен става и етикетът cli-fi и следователно издателства и книжарници са по-склонни да “дават път” на cli-fi книги.

Еманципация от „класическата“ научна фантастика и какви тенденции се наблюдават от 2000 г. насам?

Докато обозначението cli-fi навлиза в масова употреба около 2010 г., интересът към климата и околната среда в литературата съвсем не е ново явление. Мотиви свързани с природни катаклизми и социалните, икономическите и екологичните трудности, пред които хората са изправени в последствие, присъстват в много класически произведения. В емблематичната си книга “Гроздовете на гнева”, освен семейна сага за трудностите по време на Голямата депресия, Джон Стайнбек засяга и темата за опустошителните прашни бури (The Dust Bowl) и продължителните суши, които нанасят сериозни щети на прерийните екосистеми в Големите равнини в САЩ и Канада и са пряко свързани с ерозия на почвата, която оказва дългосрочно неблагоприятно въздействие върху селскостопанската продуктивност в района и причинява непредвидени масови преселвания.

Макар и в съвсем различен дух от реализма на Стайнбек, в “Сто години самота”, един от шедьоврите на латиноамериканския магически реализъм, променящата се околна среда също играе ключова роля в романа. Маркес обрисува Макондо като райско кътче. На фона на това природно великолепие и идилия, ставаме свидетели на редуващи се безводие и проливни дъждове, които сполетяват Макондо и свидетелстват за уязвимостта на жителите пред силата и променливостта на природата. Тя обаче не е представена като неудържима и непредвидима стихия, напротив романът разказва за различните етапи на екологична трансформация, на които Макондо и околността са подложени заради човешкия ламтеж към богатството на природни ресурси. Въпреки че учените потвърждават връзката между прашните бури и сушата от 1930те и антропогенните дейности, a случилото се във въображаемо Макондо следва примера на колониалните сили за заграбване и експлоатация на земи, ресурси и местни общности, не можем да класифицираме нито една от двете творби като климатична фантастика. Но те са много добър пример за значимостта на литурата като спомагателно средство за осмисляне на социалото, икономическо и политическо отражение на климатичните и екологични промени в миналото. Съвсем естествено е, че колкото по-осезаеми и реални стават последиците от антропогенното изменение на климата, толкова повече темата ще навлиза в различни форми на изкуството днес.

Като своеобразно начало за развитието на жанра, често се посочва книгата на британския фантаст Дж. Г. Балард “Удавеният свят”. Тя е издадена през 1962 г. и е преведена на български през 2021 г. от Деян Кючуков за Издателство „Сиела“. В книгата климатът на Земята в средата на 22-ри век е почти изцяло тропически и негостоприемен за хората вследствие на климатични промени причинени от човешки дейности. Оцелелите са принудени да търсят убежище на Северния и Южния полюс – единствените места все още подходящи за обитаване от хора. Паралелно с това през 60-те години на миналия век, научнофантастичния интерес към теми свързани с антропогенното влияние върху климата се увеличава и по линия на актуалната за периода тема за ядреното унищожение и какви биха били последствията за хората и екосистемите на планетата след излагане на радиация в случай на ядрена война. Пак от същия период, не можем да подминем и епичната “Дюн”, в която екологичното унищожение, предизвикано от човека, се разглежда на фона на алегория на колониалната експлоатация и борбата за власт между радикализирани религиозни и политически актьори. Други знакови заглавия, които затвърждават развитието и значението на жанра, са „Притча за сеяча“ (The Parable of the Sower) на Октавия Бътлър и трилогията на Маргарет Атууд „ЛуддАддам“ (преведена на български от Богдан Русев за Издателство Orange Books).

Както става ясно е трудно да се каже със сигурност кога климатичната фантастика се формира като отделно литературно течение. Американският журналист Дан Блуум твърди, че той е въвел понятието cli-fi и се заявява като най-силен застъпник на употребата на названието. Блуум е категоричен, че масовата употреба на cli-fi ще спомогне за по-бързото преодоляване на климатичната криза и адаптиране към необратимите последици. Неговият подход към cli-fi като “предупреждение, аларма, PR инструмент, марка” е доста противоречив и дори оспорван от някои уважавани автори в жанра, които твърдят, че са били тормозени от Блуум, защото не обвързват книгите си достатъчно сериозно с “марката” cli-fi.

Едно е сигурно обаче, с появата на повече произведения и нарастващия интерес към жанра, климатичната фантастика все по-ясно се утвърждава като събирателно понятие, а не просто като научнофантастична издънка. Макар че в много от случаите реализмът на климатичната криза продължава да бъде комбиниран с фантастични, свръхестествени или спекулативни елементи, все повече автори се позовават на реалистични сюжети и експериментират с формати и жанрове, в резултат на което темата за антропогенното влияние върху климата се среща и във фентъзи романи, трилъри, младежка и детска литература и поетични произведения.

Кой пише и кой чете климатична фантастика?

Авторите на cli-fi са с най-разнообразен писателски опит. Някои са фантасти, в чието творчество темата за климатичните промени заема все по-централно място с всяка следваща книга. Други идват от научните среди и използват творческия подход, за да изложат научната материя, с която се занимават, по нов, по-достъпен и ангажиращ начин. Историчката, изследователка на cli-fi и съставител на поредица интервюта с автори на климатична фантастика, Ейми Брейди споделя, че независимо от предишния писателски опит, за повечето cli-fi автори водещата мотивация за създаването на такива книги е собствената климатична загриженост и осъзнатост, както и желанието да намерят начин да се справят с еко-тревожността и притеснението, които самите те изпитват относно бъдещето на планетата и човечеството.

Малко по-трудно е да се определи кои са читателите на климатична фантастика. Въпреки стремглавото развитие на жанра и засиления интерес към създателите на cli-fi творби, въпросът към кого е насочена cli-fi литературата остава по-слабо изследван. Според публикувано през 2018 г. пионерско изследване,

читателите на климатична фантастика са по-млади, с ясно заявени либерални политически възгледи и са по-заинтересовани, информирани и загрижени за климатичната криза в сравнение с тези, които не се интересуват от жанра.

Изследването сравнява нагласите и демографската структура на 161 респонденти, читатели на климатична фантастика, и на случайна извадка от 205 души. Според находките на изследването, читателите на климатична фантастика са:

• Значително по-млади: 62,1% от допитаните читатели на климатична фантастика са на възраст между 18 и 34 години, в сравнение с 38,5% от общата извадка.
• По-либерални: 62,1% от читателите се определят като “либерални” или “много либерални”, в сравнение с 39,5% от случайната извадка. Съответно, 29,5% от респондентите от случайната извадка се определят като “консервативни” или “много консервативни”, за разлика от 17,1% от почитателите на жанра.
• По-загрижени за климатичните промени: 72,3% от читателите на cli-fi заявяват, че са загрижени за климатичните промени “до голяма степен” и “много”, разликата с общата извадка отново е осезаема – 57,4% споделят това ниво на загриженост.

Въпреки че изследването е фокусирано изцяло върху читателските практики в САЩ, находката, че ангажираността с климатичната криза е предпоставка за по-силен интерес към климатична фантастика, е важна независимо от културния и социалния контекст, в който cli-fi произведения се създават, превеждат и консумират. Дори това да не подкрепя идеята, че климатичната фантастика има капацитет да повиши информираността или изцяло да преобърне мнението на скептиците и отричащите изменението на климата, изследването показва, че cli-fi успешно затвърждава климатичната ангажираност и еко-политическа позиция на читателите си.

Как климатичната фантастика влияе на разбирането ни за климатичната криза?

Климатичната фантастика обаче далеч не е само творчески отдушник, през който писатели, сценаристи и режисьори, а и читатели и зрители, преработват собствените си страхове и тревоги свързани със задълбочаваща се климатична криза. Изследователката Антония Менерт тълкува ролята на климатичната фантастика като необходима социално ориентирана “намеса в предимно технократския подход за управление на антропогенното изменение на климата” (Mehnert, 2016) и добавя, че cli-fi:

• дава представа за етичните и социалните последици от безпрецедентната екологична криза;
• отразява настоящите политически условия и динамики, които до голяма степен забавят или възпрепятстват действията по отношение на изменението на климата;
• изследва как климатичните и екологични рискове се материализират и влияят върху обществото и каква е ролята им в оформянето на нашата концепция за изменението на климата.

По този начин тя служи като алтернатива на строго научната комуникационна рамка за изменението на климата, като вместо това дава превес на културно-политическия опит на самите читатели като призма към фактите и по-задълбочено екологично и климатично разбиране.

Интересът към климатичната фантастика расте и в България

Краткият обзор на жанра ясно показва, че той е установен и най-силно разпространен в англоезичния свят. Макар че все още нямаме неоспоримо климатичен роман написан от български автор, тенденциите сочат, че и в България интересът към климатичната фантастика расте. От една страна за това свидетелстват преводите на някои ключови романи, освен горепосочените може да добавим например и трилогията Съдърн Рийч на Джеф Вандърмиър (преведена от Ирина Манушева, Изд. “Екслибрис”). Специфичният и комплексен подход на Вандърмиър да предложи на читателите си нов начин за въплъщение на екологична мисъл и осъзнатост провокира не само читатели, но и създаването на изключително съществена критика на български под формата на съпътстващ речник за концепциите и идеите развити в книгите изготвен от Александър Попов.

От друга страна, нарастващият интерес несъмнено се дължи и на активната общност на почитателите и изследователите на научната фантастика у нас. Благодарение на техните усилия и ежегодните събития, все повече български читатели имат възможността да се информират за появата на нови творби, все още неиздадени на български, както и да се срещнат с признати световни автори в жанра.

Предупреждения за настоящето и визии за бъдещето

Климатичната фантастика отправя голямо разнообразие от послания относно настоящето и бъдещето. Наистина, тъй като дори и по-фантастичните произведения са вдъхновени от реални факти и събития, често основните наративи са по-скоро песимистични. Въпреки това дори и в най-дистопичните и мрачни сценарии присъстват обнадеждаващи мотиви за мобилизация, солидарност и алтернативи за социална и политическа съпротива срещу вредящите на климата и околната среда практики.

Оптимизмът в климатичната фантастика обаче не е равносилен на сляпо пожелателно мислене, а е функция на последователни и координирани колективни действия.

В този ред на мисли едно от ключовите предупреждения, които климатичната фантастика извежда на преден план, дори и за читателите новобранци, е необходимостта да се обединим за нарушаване на така нареченото климатично мълчание (climate silence). Cli-fi като изразно средство подтиква към съпричастност и рефлексивност, много по-малка е вероятността да причини емоционален ступор или апатия като защитна реакция, а с това се увеличава и шансът повече хора да култивират надежда и енергия, с които да допринесат активно в борбата с климатичната криза.

---

Източник заглавна снимка: Pexels (свободни права)

Източник: https://www.climateka.bg/climatichna-fantastika/