Какви са новите регулации и изисквания към криптоборсите в ЕС: Прозрачност или предизвикателство?

Какво се промени в изискванията към криптоборсите на територията на ЕС, когато се изследва произходът на средства?

 

Петата и шестата директива на ЕС за мерките срещу изпиране на пари затегнаха режима на проследяване на произхода на средствата. Таванът на трансакция за криптовалутите е изключително нисък, в сравнение с тавана за разплащания в брой или по банков път. При криптовалутите всяка трансакция над 1 000 евро подлежи на проверка, докато за паричните плащания в брой таванът е 10 000 лева (или валутната им равностойност).

 

Новите правила изискват от нас да установим какъв е „пътят на парите” (понятие, придобило популярност като „Travel Rule”) без да се пропускат стъпки. Това ще осигури проследяването на пътя на криптовалутата или през кои мрежи, през кои блокчейни, през кои бриджове е минала и кои от тези адреси са мои, кои не са, както и каква е промяната в стойността на криптовалутата.

 

При покупка на криптовалута, произходът на средствата си можем да доказваме с различни документи, като банкови извлечения, трудови договори, фишове за заплати, годишни данъчни декларации и така нататък. Колкото по-висок доход покажем тук, толкова по-лесно ще се справим с въпросниците за „произход на средства”. Съответно, колкото по-детайлна информация представим при продажба на криптовалутата, толкова по-лесно ще минем изискванията за проследяване на трансакциите.

 

Смятате ли, че новите регулации водят до повече яснота и прозрачност в криптоиндустрията, или създават допълнителни предизвикателства за бизнеса и клиентите?

 

Регулаторните изисквания заемат значителна част от бизнес моделите на участниците на криптопазара. В периода преди влизане в сила на регламента МиКА, криптосекторът бе изправен пред правна несигурност и фрагментираност на правните рамки на държавите членки на ЕС. МиКА решава тези проблеми. Бизнесът ще има яснота по регулаторните изисквания, както и достъп до целия пазар на ЕС, осигурен по силата на един единствен лиценз. МиКА ще даде сигурност и на клиентите на криптодружествата.

 

Все още обаче не са напълно ясни изискванията и процедурите за издаване на МиКА лицензи. Да погледнем към нашата страна. В България се очаква лицензионният режим на доставчиците на услуги за криптоактиви да бъде въведен от 1 януари 2026 година. До тогава криптодружествата, регистрирани в НАП, ще могат да оперират на територията на България, както и на територията на държавите членки, които също са отложили въвеждането на лицензионния режим. Съгласно данни на Европейския орган за ценни книжа и пазари, всички държави членки ще се възползват от възможността да отложат лицензионния режим с до 18 месеца. Ако трябва да обобщим, предизвикателствата, свързани с новите регулаторни изисквания ще продължат да съществуват до 30 юни 2026 година. След тази дата всички държави членки на ЕС ще трябва да въведат МиКА лицензите.

 

Марина Мучакова,
адвокат Десислава Спасова и
Николай Хаджийски – учредители и управляващи Крипто Академията