Защо вярваме на фалшиви новини, които звучат „логично“

Скорошно проучване на Yettel показва, че 58% от хората са по-склонни да не проверяват новини, които съвпадат със собствените им убеждения

 

Дезинформацията е част от ежедневната медийна среда – 9 от 10 души на възраст между 20 и 50 години у нас са се сблъсквали с манипулативно съдържание в медиите. Това стана ясно от скорошно проучване на Yettel, посветено на медийната грамотност. Тази година телекомът поставя медийните умения във фокуса на 20-ото юбилейно издание на обществено отговорната програма „Безопасен интернет и развитие на дигиталните умения“. Изследването има за цел да установи как хората се информират, колко често срещат подвеждащо съдържание, как разпознават дали една новина е невярна и какво влияе на преценката им, за да маркира в кои области трябва да се работи за подобрение.

Способността да навигираме успешно в новинарския поток и да оценяваме критично информацията, за да не се подвеждаме и поддаваме на манипулативни влияния, е едно от ключовите умения на утрешния ден. „Целият дигитален живот на нашите абонати минава през мрежата ни и ние имаме ключова роля в това да им помогнем, да им дадем инструментите и методите, чрез които те да се чувстват защитени“, споделя Боян Иванович, директор „Корпоративни комуникации“ в Yettel България.

Трансформацията на медиите и оценка на новините по усет

От проучването на Yettel ясно се вижда, че основният източник на информация е телевизията, следвана от социални мрежи и новинарски сайтове. Макар привидно традиционните медии да отстъпват пред дигиталните платформи, всъщност те продължават да имат своето въздействие. „Хората консумират отрязъци от телевизионно съдържание през социалните мрежи – чрез публикации, коментари, линкове и кратки видео клипове. Затова и влиянието на традиционните медии не е намаляло, напротив“, смята Иванович.

Тъй като дезинформацията е широко разпространена в медийната среда, е важно как хората оценяват новините и кое влияе върху преценката им. Изненадващ резултат от проучването е фактът, че 44% от участниците разчитат основно на усета си в преценката дали една новина е вярна. Може ли обаче този усет да бъде подвеждащ? Когато информацията е много, а времето е кратко, хората са склонни да използват бързи умствени преки пътища, за да стигат до бързи заключения.

„Днешната медийна среда работи чрез скорост, емоция и социално доверие. Проектирана е така, че да заобикаля рационалната проверка. Затова усетът може да бъде полезен сигнал, но не е достатъчен за проверка на фактите в новините“, казва Боян Иванович. Той пояснява, че дезинформацията разчита на натрупване – ако една лъжа е достатъчно голяма и се повтори достатъчно често, хората са по-склонни да ѝ повярват.

На какво вярваме – ролята на емоциите, социалния кръг и алгоритмите

Основни фактори, които влияят на преценката ни, когато четем новини, са емоциите, социалният кръг и алгоритмите в социалните платформи. Емоциите имат силата да замъгляват възприятията ни. Например, ако дадено съдържание предизвика у нас гняв или възмущение, то по-силно привлича вниманието ни. Иванович обръща внимание и върху т.нар. „парадокс на негативните новини“. „От една страна, хората твърдят, че умишлено избягват негативни новини, защото ги натоварват. Същевременно точно негативните новини привличат най-много внимание. Това е естествена реакция – възприемаме ги като риск и искаме да се предпазим, затова сме по-склонни да им вярваме“, пояснява той. Друг разпространен психологически механизъм е по-лесното възприемане на информация, която потвърждава това, което вече мислим. Проучването показва, че 58% от хората са по-склонни да не проверяват новини, които съвпадат със собствените им убеждения.

Социалният кръг също определя на какво вярваме – 63% от хората се доверяват повече на новина, когато е споделена от познат човек. Това е напълно естествено – доверието в човека се прехвърля върху съдържанието и сме склонни да пропуснем проверката на фактите. Освен това, над половината (54%) от хората признават, че не са склонни да поправят свои близки дори когато знаят, че споделената от тях информация е невярна.

Често осъзнаването, че една новина е невярна, идва след първичната емоционална реакция, която е споделяне в социалната мрежа. Това ни вкарва в т.нар. „ехо стаи“ – алгоритмите започват да ни показват повече от същото съдържание, с което сме взаимодействали и то започва да ни се струва все по-достоверно.

Проучването показва, че близо 40 на сто от хората са се подвеждали от невярно съдържание онлайн. „Информационната среда е все по-трудна и за хората е все по-голямо предизвикателство да се ориентират къде е границата между реално и нереално, особено с ролята на изкуствения интелект и дийпфейк съдържанието“, казва Боян Иванович. Според него, новинарският поток е пренаситен и само интуиция не е достатъчна, когато искаме да оценим дали една новина е вярна.

Инициативи в подкрепа на медийната грамотност

Резултатите от проучването дават моментна снимка, която помага на Yettel в планирането на предстоящите през годината инициативи в подкрепа на медийните умения. Телекомът ангажира нова целева група – студентите, които вече могат да участват в обществените процеси и вземането на решения. Заедно с платформата за обучения по медийни умения „How to Know” телекомът вече организира няколко срещи със студенти от СУ „Св. Климент Охридски“ и Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“. Обученията са под формата на ролева игра „Открий лъжеца“, която поставя участниците в хипотетична онлайн ситуация и им дава поле за дебат. Всеки от тях получава различна роля – на журналист, гражданин или трол, през която трябва да отсее манипулативното съдържание и опитите за влияние. Към кампанията се присъединява и bTV като медиен партньор.

Целта е да се насърчат важни навици като това да проверяваме източниците, да търсим потвърждение, да различаваме факт от субективна оценка и да не споделяме информация, преди да сме сигурни, че е достоверна. Тези умения ще ни помогнат да се ориентираме по-уверено в изключително динамичната дигитална медийна среда, без да ставаме обект на манипулации.