Учени от Харвардския университет са доказали, че не е далеч времето, когато електроника ще може да се вгражда в човешкия мозък. Заедно с изследователи от Националния китайски център по нанотехнологии те демонстрират как гъвкава електроника може да бъде вкарана непосредствено в тъканта на главния мозък.
Учените са си поставили задачата да се научат да контролират и стимулират клетките на главния мозък. За целта те са създали технология, представляваща мрежа от гъвкави проводници и електронни елементи, които могат да се вкарват директно в мозъка с помощта на спринцовка. Подобна гъвкава електроника може без каквито и да било негативни последствия да се включва директно към нервните клетки на мозъка.
Това открива пред учените нови възможности, чрез които в бъдеще могат да се създават нови и по-съвършени интерфейси “мозък-компютър”. Те могат да се използват например, от парализирани хора, които чрез силата на мисълта да управляват инвалидната си количка.
Химикът Чарлз Лайбър и неговите колеги са създали триизмерна мрежа от сплав на хром и платина, която е снабдена с полимерно покритие за защита от корозия. Тя е доста гъвкава и без проблеми преминава през иглата на спринцовка. Мрежата на 90% се състои от празнини, затова мозъчните клетки се отнасят към нея като своеобразен скелет и свободно се разполагат в нея. Изследователите са направили опити с мишки и резултатите са положителни. В бъдеще изследванията на учените могат да се използват за лечение на определени заболявания.
Изследвания в това направление се правят от множество институти в цял свят. Нещо повече, специалисти на Intel са на мнение, че човек ще може да управлява компютрите чрез имплантиран в мозъка чип още през 2020 г.