Винаги ли котките падат на краката си?

Всички сме чували израза „котките винаги падат на краката си“, но дали това наистина е вярно? Продължете да четете, за да разберете как точно го постигат и каква е невероятната наука зад това явление.

Много хора знаят фразата „котките винаги падат на краката си“ и вярват, че именно тази способност им помага да оцеляват при падания от голяма височина. Някои я отдават на удивителното равновесие на котките, а други тайно вярват, че става дума за нещо като магия. Без съмнение това е феномен, който е озадачавал учените в продължение на векове.

Но истина ли е това, или става дума просто за градска легенда? Прочетете нататък, за да разберете дали котките винаги падат на краката си и как точно го правят.

Котките притежават вроден балансиращ механизъм, наречен „рефлекс на изправяне“, който им позволява да се ориентират по време на падане и да се приземят на краката си. Въпреки че често успяват да заемат правилната позиция при падане, не винаги успяват да кацнат точно на крака. Височината, от която падат, може да повлияе на способността им да се приземят безопасно.

Още от началото на XIX век учените се опитват да разгадаят способността на котките да падат на краката си. Първоначално се е смятало, че когато котка бъде пусната, тя по някакъв начин се „отблъсне“ от ръката на човека.

Но през 1894 г. френският учен Етиен-Жул Марей доказва, че това не е вярно. С помощта на хронофотографска камера, заснемаща 60 кадъра в секунда, той документира падане на котка и наблюдава на забавен каданс как тя се завърта и каца на краката си.

Как котките успяват да кацнат на краката си?

Начинът, по който котките успяват да кацнат на краката си, се нарича „рефлекс на изправяне“.

Те могат да завъртят телата си във въздуха така, че да се ориентират правилно и да се приземят безопасно на краката си. Вестибуларният апарат в тяхното вътрешно ухо играе ключова роля за равновесието и пространствената ориентация, като им помага бързо да определят коя посока е „нагоре“ и да завъртят главата си – движение, което тялото следва.

Освен това, котките имат изключително уникална скелетна структура – те нямат ключица и притежават изключително гъвкав гръбнак, състоящ се от 30 прешлена. Благодарение на това могат бързо и лесно да коригират позата си по време на падане. Гърбът им се извива, краката се позиционират под тялото, а предните лапи се приближават към лицето, за да го предпазят. Съотношението между масата на тялото и теглото им също оказва влияние, тъй като забавя скоростта на падане.

Котките развиват рефлекса на изправяне още в ранна възраст – той се появява при котенца още на 3-седмична възраст, а до 7 седмици вече е напълно развит.

Как височината на падането влияе върху приземяването?

Височината на падане играе съществена роля за това дали котката ще успее да се приземи безопасно. През 1987 г. Медицинският център за животни в Ню Йорк провежда проучване, анализирайки ветеринарни записи на котки, паднали от многоетажни сгради, като резултатите са впечатляващи. Повечето от тях паднали върху бетон, но въпреки това 90% от изследваните са оцелели, а само 37% са се нуждаели от спешна медицинска помощ.

Най-същественият фактор обаче се оказва височината. Котки, паднали от 7 до 32 етажа, са претърпели по-малко наранявания в сравнение с тези, които са паднали от 2 до 6 етажа. Изключителен е случаят на котка, паднала от цели 32 етажа върху бетон – тя е изписана от клиниката само 48 часа по-късно с отчупен зъб и леко наранен бял дроб.

Учените смятат, че колкото от по-високо пада котката, толкова повече време има да се завърти и да се подготви за приземяване. Освен това се счита, че достигат максимална скорост от около 96 км/ч – значително по-ниска от тази при хората (около 193 км/ч). След като достигнат тази скорост, котките се отпускат и разтягат краката си встрани – подобно на летяща катерица – така увеличават повърхността на тялото си и създават по-голямо въздушно съпротивление. Сякаш се превръщат в малки парашути!

Всичко е в краката

Способността на котките да се приземяват на краката си и да оцеляват при падания се дължи до голяма степен на начина им на живот. Те прекарват много време по дървета и се катерят по високи повърхности, което увеличава вероятността от падане. Затова с времето са се адаптирали така, че да понасят падания с минимални наранявания.

Макар да изглеждат дълги и слаби, краката на котките са много мускулести и действат като амортисьори при падане. Ъгловата им форма не само улеснява скачането и достигането на високи места, но също така спомага за разпределянето на удара, така че неговата сила да не се поема директно от тялото.

Въпреки че котките притежават способността да се изправят във въздуха, е важно да се уверите, че домашният ви любимец няма достъп до места, от които може да падне. Котките с наднормено тегло са по-малко способни да се ориентират във въздуха и да кацнат безопасно. Ако живеете в жилищен блок или висока сграда, добре е прозорците да са затворени или обезопасени с предпазни решетки. А в случай че вашият любимец все пак падне, веднага я заведете на ветеринар – възможно е да има вътрешни наранявания, които не се забелязват с просто око.