Есенната среща на мениджърите на компаниите-членове на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) се проведе през уикенда в Пампорово. Това продължава линията на асоциацията да подкрепя високотехнологичната екосистема в отделните региони на България. Лидери на едни от най-успешните технологични компании разказаха личните си мотивиращи истории пред ученици от ППМГ „Васил Левски“ и ПГТТ „Христо Ботев“ в гр. Смолян и ги поощриха да полагат усилия и да се развиват в сферата на технологиите.
В допълнение на това бе даден и старт на високотехнологично училище от нов кампусен тип, което да подготвя кадри за местния бизнес и да предоставя възможност на младите хора да се реализират в привлекателните нови и добре платени професии.
„Образованието и подкрепата на ценностите, които то създава, са безусловен приоритет за БАСКОМ повече от 20 години. Отделяме огромен ресурс от нашите компании и от личното ни време, за да положим началото на поне 10 технологични училища в България, които ще променят изоснови облика на българското образование и ще го подготвят за новия тип високотехнологична икономика“, каза Крум Хаджигеоргиев, председател на УС на БАСКОМ.
„Започва да се мултиплицира опитът на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации (ПГКПИ) в гр. Бургас. Враца и Смолян вече са на картата, доста напреднали са разговорите ни с Раковски, София и Гоце Делчев. Подготвяме учебното съдържание на тези гимназии и започваме сериозно лобиране за техния специален национален статут“, разказа Доброслав Димитров, председател на УС на БРАИТ. Той благодари и на другите организации в БРАИТ, които са част от Управителния съвет на работодателската асоциация и които припознаха каузата с 10-те технологични училища, работейки активно за повишаване на качеството на образованието.
Тодор Батков-младши потвърди ангажимента на местната общност в Смолян към превръщането на Професионалната гимназия по техника и технологии в ново технологично училище, като сподели, че всички големи работодатели от областта застават зад инициативата. „С отварянето на ГКПП Рудозем-Ксанти това училище може да се превърне в притегателен образователен център не само за талантливите деца от цялата област, но и от Северна Гърция“.
Директорът на ПГКПИ в Бургас Димитрина Тодорова сподели за успешния опит със своите ученици и призова бизнеса да остане все така силно ангажиран с практическото обучение на гимназистите.
Димитър Димитров от УС на БАСКОМ начерта пътна карта за създаване и активизиране на Алумни асоциации към технологичните училища и университети в България като механизъм за развитие на общността на ангажираните с образователната кауза.
По негова покана в срещата се включи Илиян Йорданов, ръководител на Националния отбор по информатика. Той призова да се намери траен механизъм за подпомагане на топ-програмистите на България и на Националния отбор по информатика, за да продължи да бъде страната ни сред най-изявените в сферата на програмирането в света и повече младежи да се занимават със състезателно програмиране.
Д-р Александър Ангелов от УС на БАСКОМ обърна внимание на сериозните проблеми с държавния зрелостен изпит по информационни технологии и фаталното забавяне на осъвременяването на учебното съдържание.
Изграждането на ИТ бранд България е сред каузите на БАСКОМ, по която асоциацията ще продължи да работи с неотстъпчива енергия. “Как искаме да бъде представен българският ИТ сектор навън, е ключов въпрос, който влияе директно върху бизнеса ни. Затова ИТ бранд България не може да бъде оставен в ръцете нито само на държавата, нито само на единични компании – това е съвместно усилие на цялата високотехнологична индустрия“, сподели Марина Шидеров, член на УС на БАСКОМ.
В допълнение на темата с позиционирането на българската софтуерна индустрия Александър Папратилов от УС на БАСКОМ постави на обсъждане темата дали България може да бъде регионален ИТ хъб и как да засилим контактите на индустрията със сродните асоциации на държавите, с които граничим?
В рамките на срещата се проведе и вторият национален семинар по проект SMACITE, по който БАСКОМ и ЕСИ Център Източна Европа са партньори.
Фокусът беше поставен върху резултатите от пилотните обучения, проведени по проекта, добрите практики и научените уроци, както и върху събраната ценна обратна връзка от целевите групи, включили се в обученията: ИТ специалисти, студенти и служители в публичния сектор. Базирайки се на резултатите, проектът SMACITE ще продължи да стимулира иновациите и да дава допълнителни възможности на следващото поколение професионалисти в областта на Интелигентните градове.
По време на срещата бе представен и напредъкът по проект Digital4Sustainability, финансиран по програма Еразъм+ на Европейската комисия, който обединява 29 партньори от 13 държави от ЕС. Една от целите на проекта е да обучи над 1000 професионалисти в основните умения в областта на т. нар. двоен преход – цифров (дигитален) и зелен.