post

Неотдавна Европейският парламент гласува първата по рода си резолюция, която има за цел да постави редица въпроси за бъдещето на роботите и автономните машини на Стария континент. Ще се превърнат ли скоро роботите в електронни лица, ще носят ли отговорност за “постъпките” си, ще плащат ли в по-далечно бъдеще данъци. Тези изключително интересни въпроси предстои да намерят своя отговор през следващите месеци и години. След по-малко от два часа пък в София се провежда едно не по-малко любопитно събитие, което ще постави във фокуса същите теми. Свързахме се с неговия организатор Стоян Ставру, за да ни разкаже повече за проекта:

ВЪПРОС: Бихте ли представили с няколко думи Вас и организацията, която стои зад предстоящата лекция “Добрите нрави и самоуправляващите се автомобили”?

ОТГОВОР: Казвам се Стоян Ставру, доктор съм по гражданско и семейно право от 2010 г., а през 2015 г. защитих дисертация и в областта на съвременната философия. Основател съм на Професионален сайт “Предизвикай правото!”, където общност от автори разглеждаме най-тежките предизвикателства към способността на правото да предлага адекватна регулация на съвременния живот. Съосновател съм на Sofia Legal Hackers – клон на международната организация Legal Hackers, чиято основната цел е да създава пространство за свободна комуникация и сътрудничество между прависти и хора от IT областта. Организатори на днешното събитие на тема “Добрите нрави и самоуправляващите се автомобили” са пространство за съвместна работа Coshare HIVE – домакин на събитието, както и споменатите вече Професионален сайт “Предизвикай правото!” и Sofia Legal Hackers.

ВЪПРОС: Какво най-общо ще промени новата проекторезолюция, приета от ЕП през миналия месец?

ОТГОВОР: Става въпрос за акт на Европейския парламент, който се казва Резолюция на Европейския парламент от 16 февруари 2017 г., съдържаща препоръки към Комисията относно гражданскоправни норми за роботиката. Едно от нещата, които ЕП прави с въпросната резолюция (чл. 59, б. “е”) е да призове Комисията да проучи, анализира и оцени ефекта от всички възможни правни решения при регулирането на правния статус на интелигентните машини, включително ефекта от създаването на специален правен статут за роботи в дългосрочен план, така че поне най-усъвършенстваните автономни роботи да могат да придобият статут на електронни лица, отговорни за обезщетяване на всички вреди, които могат да причинят. За пръв път с резолюцията се поставя въпросът за въвеждането на т. нар. електронна субектност за случаите, в които роботите вземат автономни решения или по друг начин взаимодействат независимо с трети страни.

ВЪПРОС: Можем ли да кажем, че с това вече се дава ясно определение за “интелигентна машина” и какво е то?

ОТГОВОР: Макар и да не предлага окончателна дефиниция, резолюция сочи няколко базисни характеристики, които следва да са налице, за да се приеме, че става въпрос за “интелигентна машина” или “интелигентен робот”. Четири от тези характеристики са задължителни. Те са следните: първо, придобиване на автономност посредством датчици или чрез обмен на данни с околната среда; второ, съществуване на най-малко един несъществен физически носител; трето, адаптиране на поведението и действията към околната среда и четвърто, отсъствие на живот в биологичния смисъл на думата. Петата незадължителна характеристика е самообучение на робота от придобития опит и от взаимодействията, в които участва. За мен е особено интересна характеристиката “автономност” на интелигентните роботи, която съвпада за сега само езиково с автономността при хората – едно базисно философско понятие. Не случайно в Доклада, с който резолюцията бе внесена в ЕП, изрично се посочваше, че става въпрос за автономност “от чисто технологичен характер”, т. е. за една “проектирана” (“дизайнерска”) автономия.

ВЪПРОС: Какво мислите за идеята роботите в бъдеще да започнат да плащат данъци?

ОТГОВОР: За сега регулацията е по-скоро свързана с регулиране на въпросите относно евентуалната отговорност, която би възникнала в случаите, когато определена вреда е причинена с участието на интелигентен робот. Най-лесният да си го представим пример е катастрофа с участието на напълно автономна (интелигентна и самоуправляваща) кола. В тези случаи един от въпросите е кой следва да дължи обезщетение за причинените вреди. Тук са възможни различни отговори: собственикът на колата, ползвателят на колата (не бихме могли да го наречем “шофьор”), производителят или пък авторът на софтуера, който управлява колата.

Още повече интелигентните автомобили изискват и интелигентна пътна инфраструктура, което води до интернет на пътищата като разновидност на интернет на нещата. Тогава за причиняването на една вреда принос ще имат не само конкретно участвалите в катастрофата самоуправляващи се автомобили, но и лицето, което осъществява поддръжката на “интелигентната” пътна инфраструктура (т. нар. интернет на пътищата).

Плащането на данъци от интелигентните роботи е свързано със социалния ефект от използването им за извършването на редица дейности, от осъществяването на които днес множество хора изкарват своята прехрана. С нарастването на интелигентността на роботите нараства и тяхното участие в различни производствени процеси. Навлизането на самоуправляващите се автомобили се разглежда като сериозна заплаха към заетостта в областта на транспорта. И с основание.

В една по-дългосрочна перспектива, в която интелигентните роботи могат да правят почти всичко, което правят днес хората, се поставя въпросът от какво ще се издържат хората. Именно на този въпрос се отговаря с идеята за универсалния базов доход: заплащането на минимална месечна сума (доход) в полза на всяко човешко същество, независимо от неговия трудов и осигурителен статус. Смята се, че бъдещите високотехнологични общества ще могат да си позволят това, благодарение на високата производителност на интелигентните роботи. “Плащането на данъци” от роботите е възможна “техника” за целта.

ВЪПРОС: Ще разкажете ли накратко за етичните и правни въпроси, свързани с автономните коли, които планирате да засегнете на събитието днес?

ОТГОВОР: Самоуправляващите са автомобили разполагат със значително по-големи изчислителни способности в сравнение с нас, хората. Това е една от причините да се смята, че въвеждането им ще доведе до значително намаляване на броя на грешките при шофиране, а от там – и на броя на жертвите на пътни инциденти. Едновременно с това обаче бързината на “реакцията” на интелигентните автомобили поставя нови области за регулация. Една от тях е например как да реагира автомобилът в ситуация на потенциална катастрофа, в която трябва да избира настъпването на кои вреди да предпочете: дали да запази живота на возещите се в автомобила, като се отклони в страни, където да блъсне пешеходец, или да приоритизира живота на пешеходците, дори и когато това е за сметка на безопасността на возещите се в автомобила? И тук въпросите започват да валят. Кой следва да направи подобни етически настройки на автомобила? Кой би се купил и управлявал автомобил, който предпочита живота на пешеходците пред този на своите ползватели? Носи ли се отговорност и кой носи отговорност за настройките в етичния модул на самоуправляващите се автомобил? Трябва ли возещите се в автомобила да обявяват по видим начин настройките на етическия модул на своя автомобил?

Тези въпроси и още много други се надявам, че ще успеем да дискутираме днес.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *