post

Дигитализацията и цифровизацията и навлизането им в обществото води до икономическо и социално развитие, до по-високи нива на производителност, добавена стойност и заплати. Дигитализацията и индустрията 4.0 не трябва да се свързват с безработицата, и сега професията машинописка не присъства на пазара на труда и ние не съжаляваме за това, няма и продавач консултант във видеотека. Това каза Лъчезар Борисов, зам.-министър на икономиката и председател на Работната група за разработване на Стратегия за участието на България в Четвъртата индустриална революция, на конференцията на тема “Индустрия 4.0 – Предизвикателства и последици за икономическото и социалното развитие на България”.

Форумът е организиран от Българската стопанска камара, с подкрепата на фондацията “Фридрих Еберт”. Дигитализацията в бъдеще не трябва да е символ на безработица, а на качество, производителност и добро сътрудничество между работници и работодатели, смята и Хелене Кортлендер, директор на фондацията “Фридрих Еберт”, Бюро за България.

Лъчезар Борисов цитира данни на ЕК, според които от четвъртата индустриална революция може да се извлече огромна полза, като от цифровизацията на продукти и услуги може да се добавят над 110 млрд. евро годишни приходи за европейската индустрия до 2020 г.

България, благодарение на индустриалната си традиция и силния IT сектор, има много добри шансове по отношение на Индустрия 4.0, смята Хелене Кортлендер. Зам.-министър Борисов изтъкна, че оборотите в българския ИКТ сектор за последните седем години са се увеличили с 300 процента, до 2,5 млрд. евро, като по данни на Евростат създадената от сектора брутна добавена стойност е на стойност над 1 млрд. евро и нараства устойчиво. Около 51 000 души са заети в сектора. По тази причина, според Лъчезар Борисов, потенциалът на сектора трябва да се използва и да се търси връзката му с индустрията.

Хелене Кортлендер отбеляза, че в началото на 2000 г. е имало тенденция на оттегляне на държавите от индустрията и ориентиране на икономиките към услугите. Германия и България не подеха тази тенденция и продължиха да залагат на индустриалното си производство и то има важна роля за икономиките ни и пазарите ни на труда, отбеляза Кортлендер. По думите й, с появата на новия феномен на дигитализацията, или т. нар. четвърта индустриална революция, се установява, че залагането на индустриалното производство е нещо много хубаво, защото новите дигитални тенденции не възникват изолирано, някъде в силициевата долина, а на място, и вървят ръка за ръка с индустриалното производство и комбинират два свята – на информационните технологии и на индустрията.

Заместник-министърът напомни, че МС вече прие концепцията за индустрия 4.0, като идеята е тя да прерасне в стратегия, чийто проект е изпратен за съгласуване между членовете на подготвилата я работна група. Концепцията предвижда България да стане дигитален хъб в регионален и европейски мащаб до 2030 г. Очакваните ефекти от стратегията са по-бърз икономически растеж на страната, повишаване на конкурентоспособността на икономиката на България.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *