post

България е на дъното или изпреварва само Румъния в достъпа и използването на редица цифрови услуги сред десет страни от ЕС в Централна и Източна Европа, а при обществените услуги разликата с повечето държави в ЕС е няколко пъти. Страната изостава значително в регион със сериозен потенциал да настигне най-успешните дигитални икономики на Стария континент, но заплашен да пропусне възможността да увеличи общия си брутен вътрешен продукт с 200 млрд. евро до 2025 г.

Тези изводи са част от доклада Digital Challengers на консултантската компания “Маккинзи”, цитиран от Дневник. Заключенията в документа, който изследва потенциала за дигитализация на Централна и Източна Европа, показват, че регионът тепърва трябва да наваксва в повечето области на цифровизацията въпреки динамичния ръст от последните години.

За България това важи с още по-голяма сила – тя е на опашката по повечето показатели в ЦИЕ, въпреки че не едно правителство е изтъквало желанието ѝ да стане технологичен лидер.

Изследвани са 10 държави с ускорена дигитализация: България, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Хърватия и Чехия, за периода до края на 2025 г. “Маккинзи” ги счита за “дигитални претенденти”, “защото показват силен потенциал за ръст в “цифровата икономика”, съревновавайки се с групата на относително малки държави с много висока степен на дигитализация”, т.нар. “дигитални първенци”.

В последната група “Маккинзи” изброява Белгия, Дания, Естония, Ирландия, Люксембург, Норвегия, Финландия, Холандия и Швеция. Те не могат да разчитат на големи вътрешни пазари и потребление, за да си осигурят икономически растеж – преимуществото на “големите пет”. При Германия, Франция, Италия, Испания и Великобритания делът на цифровата икономика (6.9% от БВП) е съвсем малко над този в ЦИЕ (6.5%). Всички те всички са далеч зад страни от групата на “първенците” като Швеция (9%).

В повечето категории е видимо изоставането на мнозинството държави от ЦИЕ, а не само българското. Ако се вземат предвид изводите на доклада обаче, за България, която опитва да се позиционира като примамлива иновационна сила в региона, пропастта е още по-голяма.

Пример са цифровизацията на публичните услуги и използването им онлайн от жители на възраст от 16 до 64 г. По първия показател България показва резултат от около 40% (втора от всички изследвани държави, малко пред Унгария), а по втория – от около 20% (над Румъния с 10 на сто).

За сравнение средното в групата на ЦИЕ е съответно 55% и 40% (някои се представят значително по-добре и по двата показателя, като Чехия, Словения, Литва и Латвия), а сред “първенците” резултатът на Дания е съответно над 80 и 90% (немного пред Швеция, Холандия и Естония).

В дела на използвалите здравни услуги България (10%) е предпоследна – в Унгария става въпрос за 7%, а в Словения за 27 на сто. Близо до средата са единствено резултатите за употребата на онлайн социални и професионални мрежи (на 7-о място с 50%, колкото в Полша, при 66% в Унгария).

България предпоследна в още две категории. Първата е делът от населението между 25 и 64 г., който участва в обучителни и образователни курсове – 25%, при средно 36% за ЦИЕ и 56 на сто в Унгария (над средното за ДФ). Само 9% от фирмите в България предлагат обучение на служители за развиване на умения в информационния свят – при 27% в Словения и при средно 15% за ЦИЕ. По тези два показателя Румъния е последна, със съответно едва 7 и 4%.

Условията за започване и правене на бизнес в България, отбелязвани и в други скорошни доклади, също не благоприятстват, сравнени с ЦИЕ. Нужните процедури за започване на бизнес са само 4, колкото в Унгария, Латвия и Полша, под средните 4.6 за ЦИЕ и близо до средната (3.8) за ДФ. За започване обаче трябват 18 дни – само в Полша са повече – 30, след България е Чехия, с 15 дни, в Латвия, Унгария и Литва са съответно 6, 5 и 4. Това е доста над средното за ЦИЕ (11.5 дни), а при ДФ дните са едва 71. България, заедно с Хърватия, е рекордьор по брой процедури за изпълнение на договор, с 38 дни (колкото в Хърватия), при средни 33 за ЦИЕ и 30 за “първенците”.

Страната е на дъното на Глобалния индекс за предприемачество (с оценка 0.28), при 0.34 за Хърватия и 0.54 за Словения). Той оценява бизнес екосистемите, производителността им и съотношението между възможностите и желанията на местното население с със социалната и икономическа инфраструктура. Единствено по брой стартъп компании на милион души България е в първата петица (42), а в дъното са Словакия и Полша (28 и 27). Начело е Литва със 124. И този резултат е под средния за ЦИЕ (58) и за “претендентите” (215).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *