post

В края на 2015 г. екипът на PixelMedia.bg разговаря с Георги Брашнаров, член на Управителния съвет на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), който направи анализ на софтуерния пазар и прогноза за развитието му през 2016 година.

Въпрос: Как оценявате софтуерния пазар през тази година?

Отговор: И през 2015 г. българският софтуерен бранш бележи устойчив двуцифрен ръст от 11 %, изпреварвайки в пъти растежа на брутния вътрешен продукт на страната. Секторът остава един от най-бързо растящите в България с прогнозни приходи от 1 601 млн.лева за 2015 г. и близо 2% от БВП. Над 65% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. Това са данните от годишното проучване на БАСКОМ – Барометър за състоянието на софтуерната индустрия в България.

Също така и тази година продължава тенденцията на изместване на фокуса на дейността на компаниите от извършване на работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер – анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.

Видимо нараства и интересът към България като атрактивна дестинация и регионален иновационен хъб за потенциални чуждестранни инвеститори, благодарение на благоприятните условия за правене на бизнес в сектора.

За съжаление обаче, естественият растеж на софтуерната индустрия през последните години е възпрепятстван поради невъзможността на образователната система да гарантира необходимия за това брой квалифицирани специалисти, и то не само в областта на ИТ.

Въпрос: Кои нови софтуерни тенденции ще окажат най-голямо влияние през 2016 г. в световен мащаб?

Отговор: Cloud, mobile, social, big data, internet of things, semantic, и т.н. продължават да са сред най-актуалните и бързо развиващи се области в ИТ индустрията. Значителен напредък и интерес от страна на компаниите отбелязва и роботиката. Те, от своя страна, поставят много въпроси пред осигуряването и поддържането на киберсигурността, която се превръща в един от основните проблеми пред потребителите на технологии. Българските софтуерни компании следят отблизо актуалните тенденции и вече могат да се похвалят с натрупан значителен опит и експертиза във всички тези сфери.

Въпрос: Кои иновации ще бъдат най-важни за развитието на българския софтуерен пазар?

Отговор: Освен чисто технологичните иновации, които предполагат голяма степен на интегрираност между различни софтуерни и хардуерни системи, важно предимство на българските софтуерни компании е високото ниво на процесна организация и така наречения “domain knowledge” или възможността да се организираме бързо, ефикасно и спрямо специфичните нужди на даден индустриален сектор. Това означава и развитие в посока консултинг, а не само чиста развойна дейност.

Въпрос: Какви са очакванията Ви за пазара на IT кадри в България през следващата година?

Отговор: Както вече споменах, най-големият проблем на индустрията в момента е, че няма достатъчно качествени нови попълнения, които да поддържат темпото на нарастване на компаниите. През 2015 г. се очаква работните места в бранша да са над 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%. ИТ специалистите са 88% от всички служители в бранша, като една трета тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35 годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях – софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и проектни мениджъри, на фирмите са необходими над десет седмици.

В това направление, БАСКОМ отбелязва като положителен знак частичното опростяване на процедурата с издаване на “сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит. Очакваме обаче допълнителни мерки, като съкращаване на сроковете за издаване на сини карти и преминаване към „едно гише“ на обслужване.

В дългосрочен план Асоциацията работи с редица компетентни институции за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и през 2015 предложи и стартира изпълнението на 5 конкретни мерки съвместно с компетентните държавни институции.

Една от тях е свързана с осигуряване на професионална квалификация „младши програмист“ за желаещи ученици (9-12 клас) от всички училища в по-големите градове. Смятаме, че тази мярка би имала най-голям ефект в средносрочен план за адресиране на проблемите на индустрията, а и на икономиката като цяло. Затова БАСКОМ съвместно с Националната агенция за професионално образование и обучение (НАПОО) стартира подготовката на Държавно образователно изискване за професията „Програмист“. Впоследствие, на базата на стандарта, ще бъде подготвена и учебната програма за придобиване на квалификация „младши програмист“. С подкрепата на МОН предвиждаме до 6000 ученици да завършват ежегодно при пълното разгръщане на 20 учебни центъра в страната до 2020 г.

Въпрос: Какви ще бъдат най-важните политики, за които ще се бори БАСКОМ?

Отговор: Освен за крайно наложителните промени в образованието, БАСКОМ продължава да настоява за стратегически реформи по отношение на данъчното, социалното и инвестиционното законодателство, въвеждането на електронно управление, инвестиции и целево насочване на европейски средства. Вярваме, че реформите в изброените области са важни не само за сектора, а и за цялостното икономическо развитие на България.

И като най-важна задача е крайно наложителната реформа в съдебната система и осигуряване на истинско върховенство на закона.

Въпрос: Кои ще са основните акценти в дейността ви?

Отговор: Основната дейност на БАСКОМ е да защитава интересите на членовете и това винаги ще бъде приоритетно направление. В тази посока ще продължаваме да работим активно с държавата и институциите за подобряване на бизнес средата. Ще насочим и съществени усилия в посока образование и електронно управление, за да реализираме проектите, които сме набелязали.

През последните години работим активно и за развитие на екосистемата за предприемачество и иновации в България. БАСКОМ си партнира с всички значими организации и подкрепя най-актуалните събития, които имат отношение по този въпрос. Членове на асоциацията участват като ментори в акселераторските програми на LаuncHub, Eleven и т.н. в подкрепа на стартиращите иновативни фирми и предприемачи.

Въпрос: Какво според Вас трябва да се промени в българското образование, за да отговаря по-добре на нуждите на бизнеса?

Отговор: Както вече споменах, БАСКОМ, предприе редица инициативи, за да постигне осезаеми реформи в образованието в краткосрочен и средносрочен план. Освен проектът за професия „Програмист“, предвиждаме активна съвместна работа с МОН по изготвянето на новите учебни програми за предметите Информационни технологии и Компютърно моделиране за прогимназиалния курс на обучение в училищата, така че да отговарят на нуждите на бизнеса.

В съвременния свят технологиите навлизат във всички сфери на живота, затова и софтуерната индустрия изпитва все по-голяма необходимост от квалифицирани специалисти не само в програмирането, но и в много други бизнес области и индустрии.

Затова, в по-дългосрочен план и на базата на реформираните учебни програми, предвиждаме въвеждане на т.нар. предмет „Мислене“. Целта му ще бъде да премахне простото заучаване на материала, а да осигури придобиване на знания, умения, навици и нагласи у учениците, които да им позволят да бъдат свободни и отговорни личности, способни да вземат решения и да определят собственото си бъдеще. Този предмет ще бъде вплетен във всички останали, за да се осигури синергия в тяхното усвояване, и ще даде възможност така придобитите знания и умения да бъдат приложени на практика и във всички области.

Смятаме за изключително полезно и придобиването на опит в реални работещи компании още по време на обучението на учениците. Затова Асоциацията подкрепя и инициативите за официалното въвеждане на дуалното обучение в училищата.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *